А аз за да не я нараня: -Не, какъв шум, нищо не чух. Облякох се и отидох да закуся с Амандин. Мама вече беше тръгнала. След като закусих намерих едно писмо на масата. В него пишеше « Обичам те, съкровище мое! Обещавам скоро да се върна. Ще ми липсваш. Пиши си домашните, храни се добре. Оставила съм ти върху таблета портмоне с малко парички само за теб. Целувам те, любов моя.

До скоро! Мама ❤️
»
И като го прочетох отидох да си видя портмонето. Да, наистина имаше парички вътре. А после с Амандин потеглихме към морето. В колата тя само ми бърбореше за личния си живот. А пък като пристигнахме трябваше да платим за паркинга, но на нея и се струваше скъпо за това се поразвика със собственика на паркинга. И 20 минути след това най-накрая докоснах солената вода от това хубаво средиземно море.